– Мисля, че бихте могли да употребите времето си за нещо по – полезно – каза тя, – отколкото да го хабите, като задавате гатанки, които нямат отговори.
– Ако познавахте времето тъй добре, както аз го познавам – каза Шапкаря, – нямаше да кажете, че го хабим. Времето е личност. Не може да се хаби една личност.
– Не разбирам какво искате да кажете – учуди се Алиса.
– Разбира се, че не! – възнегодува Шапкаря,като отхвърли глава назад. – Дори бих се осмелил да кажа, че никога не сте говорили с времето!
– Може би не – предпазливо отвърна Алиса. – Но зная, че трябва да спазвам времето, като удрям с крак, когато се уча да пея.
– А,ето защо – каза Шапкаря. – То не обича да го бият. А ако се отнасяш добре с него, ще направи с часовника, каквото поискаш. Например, да кажем, че е осем часът сутринта, тъкмо време за училище. Само трябва да пошепнеш на времето и за миг показалецът на часовника ще се завърти! Един и половина, време за обяд!
– Де да беше!—си рече шепнешком Мартенския Заек.
– Славно щеше да бъде,разбира се – каза Алиса замислена. – Но тогаз… знаете, не бих била гладна…
– Не веднага може би – каза Шапкаря. – Но вие можете да задържите показалеца на един и половина, докогато искате.
~ Алиса в страната на чудесата
„Но, Пипи, каза Томи, – можеш ли да свириш на пиано?
– Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала – отвърна Пипи. А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения.“
~ Пипи Дългото Чорапче
“Тогава ще съдиш сам себе си- отговори му царят.
– То е най- мъчното. Много по – мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.”
~ Малкия Принц
„Не е нещастие да се родиш сред патици, стига само да се излюпиш от лебедово яйце!“
~ приказка за Грозното Патенце
“ – Ще започна с това, че ще я гнервирам – каза Карлсон. – Искаш да кажеш, че ще я нервираш – поправи го Дребосъчето. Подобни глупави забележки не се нравеха на Карлсон. – Ако исках да кажа „нервирам“, щях да го кажа. „Гнервирането“ е почти същото, само че малко по-пъклено, това се чува от самата дума.
Дребосъчето се замисли и трябваше да признае, че Карлсон имаше право. „Гнервиране“ наистина звучеше по-пъклено“.
~ Карлсон, който живее на покрива
„Идваха, за да се гаврят — оставаха да боядисват. Когато Бен капна от умора, Том преотстъпи четката на Били Фишър срещу едно хвърчило в добро състояние. А когато и той се умори, Джони Милър се вреди срещу един умрял плъх, вързан на въженце, за да го въртиш над главата си — и тъй нататък, и тъй нататък, час подир час. Към средата на следобеда от последния бедняк, какъвто беше сутринта, Том се бе превърнал в човек, буквално заринат от богатства“
~ Приключенията на Том Сойер
„Като много други обичани хора и те вярваха, че са собственици на кучетата си, вместо да си дадат сметка, че всъщност кучетата ги притежават. Понго и Мисис намираха това за трогателно и забавно и оставяха питомците си да си въобразяват, че са прави“.
~ 101 далматинци
“Не влизай някъде преди да си помислил как ще излезеш от там.“ Ал. Дюма
„Ако искам да видя пеперуди, ще трябва да изтърпя две-три гъсеници.“ Екзюпери
